- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.

Децата замряхме - Тенчо е баща ни.

Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.

- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.

- На мен не ми тряба… - запахна момъкът.

- Тогава се омитай! – и лашна вратата под носа му.

Ако не бе се отдръпнал, баба го хващаше за гърлото!

- Давай да зариваме тия пущини в сламата! - изсъска през рамо на мама.

*

Рече ли се „сватба”, целия свят се струпва накуп!

Стари и млади, коне и каруци, магарета и кангъли се сбират наедно!

На такъв ден не се работи, казват било греховно.

Най–доволни сме децата – ближехме до насита печената захар - карамел!

Чичо, с дървен куфар и мазен каскет, редовно продаваше петлета на клечка.

*

През съдбовната 44-а бе разбита общинската врата, а бравата - изкъртена!

Все няма пари за нова и така стои окрачена - напомняйки народния гняв…

Кмет на селото е дядо.

От съображения за сигурност 11-е общински манлихери бе пренесъл у дома.

Зиме и лете пирамидата с карабини стоеше под навеса на лятната кухня.

Това струпано желязо е забранено да доближаваме…

*

Неизпълнил заръката, сватбаринът тръгна забързан и ние хукнахме след него!

Когато стигна сватбата, забави ход, пооправи се и вряза в тълпата…

Музикантите, глътнали езици, стърчаха върху пъстра шарена каруца.

Хората напрегнато шушнат, вперили поглед към средата на сватбата…

Сред големия кръг баща ни с една ръка бе хванал за гушата непознат човек!

Заврял бе врата му в чатал, а краката му се мандахулкаха във въздуха…

С другата правеше опити да го заклещи с втория кол...

Така курдисан, разпнатият беше удобен за прицел!

Човекът ошашавен не гъква - сватбарите вкаменени не помръдват.

Пред кръвясалите очи на пияни мъже човекът ще бъде гръмнат като куче!...

И никой не знае и никой не пита защо, никой не се намесва!...

Обезумели, хукнахме обратно, към къщи…

*

- Мамо, бабо!...

- Вървете на сватбата! - скастри ни баба.

- Ще го утрепе!

- Страх ни е...

- Кой кого ще утрепе? - пита мама.

- Татко иска да трепе другоселец...

- Разпнал го между два чатала и чака пушката... Къде са?...

- Кой?

- Пушките…

- Хвърлихме ги… Тичайте в хоремага и кажете на дядо да идва!

В този момент някой отново заудря по пътната врата:

- Що сте залостили посред пладне бре, хора!...

Беше дядо - баба отвори и го подпря:

- Ако не махнеш тия пущини от тука, търси ги в дерето...

- Какво е станало?

- Върви на сватбата, да видиш! - и го изтика през вратата.

Откъм горния път изтрополя каруца и спря до дядо.

- Тенчо каза Гина да дойде на сватбата! - каза единият праматар.

Гина беше майка ни.

Тримата се спогледаха.

- Не съм за сватба…

- Тенчо каза без тебе да не се връщаме - рече другият.

- Ай, да му се не види и намерата? – смотолеви дядо.

- Снахо, обличай се! - отсече баба.

- Ама, децата...

- Тръгваме всички… И децата!... - изкомандва баба.

*

След малко, пременени и накичени, препускахме към сватбата!

Каруцата разкъса хорото, конете заковаха.

Нямаше и помен от скандал.

Младоженците посрещнаха кметското семейство.

Дядо извади две каймета и ги закичи!

Прибра кесията в пояса, извади оттам пищова и разпра въздуха.

Музиката засвири...

*

Двамата сватбари поведоха мама към компанията на баща ни.

Пристъпвахме след нея със свити сърца.

Седна мълчаливо до него, без да се погледнат.

Музикантите свиреха и държаха под око баща ми.

Татко дигна ръка – музиката секна.

- Пей!

Мама гледа пред себе си, отпуснала ръце на скута.

- Пей, ти казах!

- Не мога, буца имам в гърлото...

- Ще пееш! – повтори бавно и опря кама на гърлото ú.

- Какво да пея?- прошепна мама.

- Злато моме…

Мама не потръпна, само преглътна и пое дъх...

Освен че беше много хубава, тя имаше и приказен глас!

Заради песните ú, навремето баща ни натирил от селото богат кандидат!

За всеки случай казал на дядо Пенко, баща ú:

- Ако дадеш Гина на този ябанджия, ще изгорите като мишки!...

Същата вечер мама пристанала.

*

Кларнетът цепеше въздуха…

Мама пееше за „Злата, златна ябълка”!

Сълзи мокреха страните ú...

*