Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на любимата му и сякаш за миг се върна отново там, на мястото, където изпита щастието, но знаеше, че вече не е добре дошъл там. Беше направил своя избор, избра нея – голямата си любов – планината, и сега се налагаше да живее с този си избор. Знаеше, че рано или късно ТЯ ще го погуби, но някак неусетно продължаваше да се стреми към нея. Дали беше магия или проклятие, не знаеше, но нещо у него го теглеше неудържимо обратно в прегръдките ù. Сега беше застрашен да остане завинаги в тях, но най-страшното беше, че някаква мъничка част от него, едно тънко гласче, вътре в главата му, нашепваше, че това не е толкова страшно. Трябваше, просто да спре, поседне и да се остави в ръцете на своята любима. Там ...