18 июл. 2008 г., 17:27

Светът през погледа на малкия човек - 2 

  Проза » Рассказы
1563 0 7
1 мин за четене
 

                   Светът през погледа на малкия човек

 

          ... продължение...

 

                                                     -  2  -

                

           Светът през погледа на едногодишното дете

 

          Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам да видя, да го пипна, да пробвам яде ли се... Но край мен кънти почти постоянно едно мнооого голямо "НЕ!" Не се ли уморяват да повтарят: "Не пипай!"; "Не, недей!"; "Не така!"; "Не може!"; "Не трябва!"; "Не..." Вкъщи е така. А пък навън е много хубаво. Особено в парка. Там има много деца, на различни възрасти, но това не пречи на големите да продължават със своите Не-та... Когато се приберем, следва миене и къпане. Имам чувството, че мама го прави предимно заради себе си, защото казва, че след това й мириша прекрасно. Не понасям да ми чисти ушите. Не мога да разбера защо го прави... след като понякога крещя, дърпам се, а пробвам и да плача, но тя не се отказва... Разбрах, че за нейно удобство са създадени памперсите. Но тя упорито ме държи на гърнето и от време на време ме повдига да види има ли нещо вътре. Трябва да си заслужа голяма и звучна целувка! Хората са измислили за децата много играчки. Защо ли? След като на мен ми е много интересно да поиграя с червилото на мама (дори може да се пише с него). Не е с много добър вкус, но съм свикнал - кашите, които получавам, са още по-блудкави. А вече опитах от храната и на големите! Със сигурност ми харесва повече. Според мен трябва да поощряват моята любознателност и да не ми забраняват да се докосвам до всички копчета, бутони и техни лични предмети. Това като че ли ги дразни, но те повтарят, че съм бил малък. Не е вярно. Вече съм голям!

 

 

... следва...

 

 

 

 

© Павлина Петрова Все права защищены

Произведението е включено в:
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усмихна ме! От сърце ти благодаря!
  • Такива неща трябва повече да се пишат
  • Много оригинално - да се поставиш на мястото на "малкия човек" и да разказваш през неговите очи!
    Много ми хареса! Само една две думички в повече ми се струват, малкият човек би го казал по-простичко, според мен. Ето тук:
    "Там има много деца, на различни възрасти, но това не пречи ..." - струва ми се че думичките "на различни възрасти" малкият човек би ги пропуснал!
  • Сладкоооооо!!!
    Чудесно си се справила, а и големите въпроси на малкото човече...
    Браво!!!
    Прегръдка!
  • Поздрави!Сладко- бебешко,сладко-истинско и много весело!!!
  • Сладко! Погледнато от гледната точка на детето, което не може да се изкаже, но мисли абсолютно същото. Поздравче!
  • Психолог си и то добър!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??