Светът през погледа на малкия човек - 2
Светът през погледа на малкия човек
... продължение...
- 2 -
Светът през погледа на едногодишното дете
Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам да видя, да го пипна, да пробвам яде ли се... Но край мен кънти почти постоянно едно мнооого голямо "НЕ!" Не се ли уморяват да повтарят: "Не пипай!"; "Не, недей!"; "Не така!"; "Не може!"; "Не трябва!"; "Не..." Вкъщи е така. А пък навън е много хубаво. Особено в парка. Там има много деца, на различни възрасти, но това не пречи на големите да продължават със своите Не-та... Когато се приберем, следва миене и къпане. Имам чувството, че мама го прави предимно заради себе си, защото казва, че след това й мириша прекрасно. Не понасям да ми чисти ушите. Не мога да разбера защо го прави... след като понякога крещя, дърпам се, а пробвам и да плача, но тя не се отказва... Разбрах, че за нейно удобство са създадени памперсите. Но тя упорито ме държи на гърнето и от време на време ме повдига да види има ли нещо вътре. Трябва да си заслужа голяма и звучна целувка! Хората са измислили за децата много играчки. Защо ли? След като на мен ми е много интересно да поиграя с червилото на мама (дори може да се пише с него). Не е с много добър вкус, но съм свикнал - кашите, които получавам, са още по-блудкави. А вече опитах от храната и на големите! Със сигурност ми харесва повече. Според мен трябва да поощряват моята любознателност и да не ми забраняват да се докосвам до всички копчета, бутони и техни лични предмети. Това като че ли ги дразни, но те повтарят, че съм бил малък. Не е вярно. Вече съм голям!
... следва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
От сърце ти благодаря!
