Светът през погледа на малкия човек
... продължение...
- 2 -
Светът през погледа на едногодишното дете
Вече съм голям. Мога да погледна света не само от легнало и седнало положение. Изправен стоя. Мога и да ходя. Не съм много стабилен и често падам, за ужас на големите. Всичко ми е интересно. Искам да видя, да го пипна, да пробвам яде ли се... Но край мен кънти почти постоянно едно мнооого голямо "НЕ!" Не се ли уморяват да повтарят: "Не пипай!"; "Не, недей!"; "Не така!"; "Не може!"; "Не трябва!"; "Не..." Вкъщи е така. А пък навън е много хубаво. Особено в парка. Там има много деца, на различни възрасти, но това не пречи на големите да продължават със своите Не-та... Когато се приберем, следва миене и къпане. Имам чувството, че мама го прави предимно заради себе си, защото казва, че след това й мириша прекрасно. Не понасям да ми чисти ушите. Не мога да разбера защо го прави... след като понякога крещя, дърпам се, а пробвам и да плача, но тя не се отказва... Разбрах, че за нейно удобство ...