Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...

Всъщност, това съм Аз. Омръзна ми да се появявам в най-различни образи, ту със снимка (казват, че те привличали вниманието) -  вятър, само създават грешна представа за истинския ми чар, ту без – внасяйки известна доза загадъчност, или може би  по-скоро елементарно любопитство, от онова -  къде съм, как съм, имам ли подобрения, дали  не съм последен.

А аз съм само на 19 години, топъл, тухлен и уютен, а не като ония старчоци от Изтока с озъбени панелни тераси, дето скърцат при по-силния вятър откъм Кълъраш и въобще не ви гледам високомерно, просто съм си висок, и какво да направя – всеки се стреми към израстване - Аз просто успях! Извисявам снага в центъра и без много усилия се образовах - все пак с тия две училища и един техникум – и то по икономика и банково дело си е друго, а и постоянният ми стремеж към извисяване ме доведе до тук – на една ръка разстояние от звездите. Та като казах звездите, да ви уточня, че усещането, че ей сега ще ги докоснеш, без дори да се повдигнеш на пръсти, е страхотно, а е все по-друго и сребристият плащ на луната  да гали заспалата ти след дългия и напечен ден глава.

Вчера си мислех как СВОБОДАТА  понякога се превръща в БРЕМЕ. Сега като свободен се чувствам повече зависим и угрижен, отколкото преди с цялата си натовареност и ангажираност. Просто бях пълноценен, просто не чувствах времето, а то сега ми е единственият спътник и стимул. Мисля си, че стремежът на много хора да са в центъра на нещата е може би повече поза и претенция, ето, аз съм в центъра и съм сигурен, че само истински стремящият се и заслужил ще има тази възможност - ОЧАКВАМ ГО.

Може би сте чели какво ми разказа единия комин (другия го зазидахме) много се надуваше и нездравословно пушеше и то – на закрито, та тоя, който остана, си ги каза нещата, и затова го има.

Понякога пък - бял от дим
на радостна и весела камина.
Любовен огън има, знам –
усещах го, през мен щом минеше.
Сега над мене сви гнездо
едно красиво ято птиче.
Сега не пуша зиме, знам едно -
най-топло е, когато се обичате!!!

 Не си мислете, че се чувствам изоставен и пренебрегнат – напротив – мисля, че сега е моят час – мога да помогна и докажа своята полезност. Затова реших да се напрегна и да оправдая надеждите  в мен. Дори си сбъднах и отдавнашната мечта да се снимам във филм – е не чак игрален или от сериалите, по-скоро съм от ония  късометражните, или, ако ми позволите, бих ги нарекъл  късоетажните филми, със стремежа да покажа онова, на което ме бяха научили и бях успял да скрия зад стъклените си клепачи – ТРИ  ПРОЗОРЕЦА С ДУША.

А то не  е малко - много любов, преодолявани трудности, мигове на надежда и страх от това, че надеждата си отива, възторг от успехи и сдъвкана болка от несподелени  проблеми, мигове на грешки и прошки, на промени и осъзнаване на смисъла от тях.

ОХ, ОХ, ОХ  - дано съм го преодолял това ОХ!!!

Някак необяснимо ми се струва  - че отекващите по коридора стъпки кънтят  празно, както виждах празнота и в погледите на оглеждащите ме. Всъщност те не си дават сметка, че не те мен, а аз тях избирам и ще избера най-подходящите за тук хора, че всеки, който иска да види да съм по негова мярка и разбиране, просто не съобразява, че човек си прави света сам, а още по-добре с близки на сърцето му хора, че това остава, скъпо е и е трайно, а и ни спестява усилието да уплътним времето с безцелно зяпане на телевизора. Това искам и мога да им го дам, а те сякаш не ме разбират, гледат тук-там нешпаклованите ми скули недоумяващо и дори не се замислят.                                   
 БОЖЕ, ПРАТИ МИ РЕШЕНИЕ!!!    

Деветият месец вече минава и зная, че всеки миг ще се роди - РЕЗУЛТАТЪТ.            Заспивам с тази мисъл сега, а утре, щом чуя гукането на гълъбите над главата си и с първите лъчи на слънцето, което сякаш нарочно огрява само моето южно лице от сутринта, ще съм готов за срещата –                                                                              СВОБОДЕН, НЕОБЗАВЕДЕН  И ГОТОВ ЗА НАНАСЯНЕ – ЕДИН ДВУСТАЕН ДО ЗВЕЗДИТЕ!!!