14 мая 2022 г., 18:18

Събота 

  Проза » Рассказы
373 2 2

Пиша.

Пиша писма до Дявола

И както всеки ден се събуждам.

Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.

Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака.

Слизам. И осъзнавам, че е събота.

© Радост Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ха. Не просто ходя на училище с влака понеже живея далеч😂
  • Радост, на тая възраст /11 години/ и ходиш на работа!!!?
    Ей, затова държавата ни е на това дередже, използва труда на малки деца при това с увредено зрение.
    То и образованието ни такова, да ги карат да пишат писма на дявола.
Предложения
: ??:??