14.05.2022 г., 18:18 ч.

Събота 

  Проза » Разкази
372 2 2

Пиша.

Пиша писма до Дявола

И както всеки ден се събуждам.

Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.

Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака.

Слизам. И осъзнавам, че е събота.

© Радост Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ха. Не просто ходя на училище с влака понеже живея далеч😂
  • Радост, на тая възраст /11 години/ и ходиш на работа!!!?
    Ей, затова държавата ни е на това дередже, използва труда на малки деца при това с увредено зрение.
    То и образованието ни такова, да ги карат да пишат писма на дявола.
Предложения
: ??:??