Пиша.
Пиша писма до Дявола
И както всеки ден се събуждам.
Избутвам купчината самота в дъното на леглото. Надявам си глуха усмива. Бягам за да не изпусна влака.
Връщам се - забравих си очилата. Във влака слушам музика. Изпускам спирката. Моля да спрат влака.
Слизам. И осъзнавам, че е събота.
© Радост Тодорова All rights reserved.