11 мая 2019 г., 20:13  

Съдба 

  Проза
1287 0 16
5 мин за четене
Аз, в Бога кръстен и ръкоположен от моят Старец за свещеник се отказах от светското си име Аврам Николов Атанасов от село Гомощник. Приех правото име Никанор и така, ще ме знаят децата ми и техните деца. И внуците ми и правнуците ми.
Седнах днес и написах в годината 1912 от Христа. За Титаник. За едно нещо, което не се случва често и само Господ знае и направлява... Да се свети Името Му! Да бъде Царството Му! Тук и на Небето! Нине, Приснов и Во веки веков!
Село Сенник е скътано в Троянският балкан. По нататък е Гомощник. Две топли български селца събрали в себе си възрожденският дух и попили устрема на новото време.
- Дончо! Дончо,бе! Чу ли!? Обикалял някакъв, за Америката искал да кара нашите хора! - влетя, като хала съпругата му.
- Не съм чул! Досега орах на нивата, с воловете! Март месец е! Трябва да се работи! Земята нас чака!
- Остави я тая пуста земя, Дончо, бе! Човекът казва, че в Другият Свят за два месеца, ще спечелиш, колкото за година тука!
Мъжът отпусна уморено ръце и се за ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Стихии »

15 место

Предложения
: ??:??