₪ ₪ ₪ Глава втора ₪ ₪ ₪
Кралското семейство
- Ще видиш! Ще си прекараме страхотно! - радостно се усмихваше Том, докато се извърташе ту към нея, ту отново напред, вперил поглед в далечните очертания на огромния замък, към който яздеха. - Братята ми много ще те харесат! Сигурен съм, че ще харесаш и сестра ми - Габриел!
Ана се усмихна отнесено, кимвайки леко. Том изобщо сякаш не забеляза, че тя всъщност не споделя чак дотам ентусиазма му.
- Стигнахме! - съобщи един от мъжете някъде пред тях.
Хълмът, който трябваше да изкатерят беше единственото, което скриваше от погледа им красотата на Верикан. Кулите му пронизваха с острите си върхове небето, опитвайки се сякаш да достигнат самото слънце, чиито лъчи се отразяваха върху белите крепостни стени, обвивайки в блясък огромния град. Ана ахна тихо щом а очите й обходиха всеки един кът от издигащия се пред нея Верикан, при което Том се засмя тихо. Никога не беше ходила в големите градове, никога не бе напускала околностите на селото си с изключе ...