Лопата

Кърваво лице, оплискано с мастило.

Под ударите на счупения портрет!

В малките ранни часове...

в безсилие крещи глас.

И уж заповядва,

а сам готов е да се подчини.

.

Разчуло се е бързо-

улиците къси.

Сам знаеш, познаваш, поне бегло

белязаното лице!

***

Отново към живота!

Във въздуха витае свежест, дива!

Поглежда ме през облак "Големия Юг".

И душата на пеперудата трепти щастлива!

Прегърнала тишината на свят по-чист, по-възвисен, по-друг!

И тъй, дърветата целунати от свойте сенки.

В радост птиците кръжат!

А там близо е реката на тесните пътеки,

където победоносно в полето гръмотевици усмихнати гърмят!