Лопата
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас.
И уж заповядва,
а сам готов е да се подчини.
.
Разчуло се е бързо-
улиците къси.
Сам знаеш, познаваш, поне бегло
белязаното лице!
***
Отново към живота!
Във въздуха витае свежест, дива!
Поглежда ме през облак "Големия Юг".
И душата на пеперудата трепти щастлива!
Прегърнала тишината на свят по-чист, по-възвисен, по-друг!
И тъй, дърветата целунати от свойте сенки.
В радост птиците кръжат!
А там близо е реката на тесните пътеки,
където победоносно в полето гръмотевици усмихнати гърмят!
© Петко Петков All rights reserved.