2 нояб. 2019 г., 23:42

Сънувах те

788 2 0

Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.

Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...

Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали?
Усмихна се, хвана лицето ми с ръце... Целуна челото...
Исках да се събудя да знам, че е кошмар. Че не си отиваш пак... Сърцето ми разпръсна се,

като счупено стъкло...
Обляна в пот, сълзи в очите,

събудих се...
Но как ще оцелея, щом във този свят, никога повече няма да те видя...
Празнината ме погълна, цяла... 
Сега си там,

а в мен е изоставен, празен дом... 
Как можеш да си идеш,

от там където,

никога не си принадлежал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Глухова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...