СЪНЯТ
Вървяха бавно, за да не паднат в снега. Беше кишаво и кално и едно подхлъзване не би било особено приятно. Но те не мислеха за това в момента. Беше толкова хубаво да са заедно, някак съвсем естествено и спокойно. Той се усещаше напълно свободен, въпреки учестеното туптене в гърдите. Мислеше, че може да изпитва това само насън, това някак неестествено спокойствие и удоволетворение.
Един миг разсеяност и бяха на земята. Тя се смееше на гримасата му, сякаш току що се беше пренесъл от някакво свое си място. Не осъзнаваше, че целият е мокър и сивото му яке беше в огромни кални петна. Нито пък тя.
- Хей, няма да седим цял ден тук - прошепна му. - Ще закъснеем.
Той и се усмихна. Искаше да и каже, че не му пука, че желае този момент да не свършва никога, но замълча. А всъщност, защо бързаха? Не можеше да се сети къде отиваха.
Изведнъж отвори очи. Лежеше по гръб и челото му беше мокро. Все още се чувстваше толкова лек и спокоен. Колко е приятно, когато се събудиш веднага след хубав сън и ...