Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни хора”.

          По стълбите на една от старите къщи се изкачваше прегърбен, свит от две човек. Краката му не го държаха и той се опираше на патерици. Лицето му бе скрито в бръчки, а кожата - потъмняла, изсъхнала и отпусната. Старческите очи мъждукаха едва-едва, подобно огънчета на две догарящи кандила.

          Хора, дошли на свиждане минаваха покрай прегърбения. Някои го оглеждаха със съжаление, други изобщо не го забелязваха. Човекът се спираше, изчакваше да минат посетителите и отново поемаше нагоре. Бавно, мъчително, стъпало след стъпало. Най-сетне се добра до последния етаж и открехна вратата на крайната стая. Някаква санитарка скочи да го подкрепи, но той отказа помощта ѝ. Поздрави обитателите на стаята и едно младо момиче, дошло на посещение.

          В дъното на стаята спеше възрастна жена с бели като чаршафите коси, с хлътнали бузи и изпъкнали скули. Новодошлият приседна до нея, внимателно повдигна неподвижно падналата върху одеялото ръка и нежно я замилва:

          - Кате! - рече гальовно той, както се говори на обичано малко дете. - Чуваш ли ме, Кате? - говореше много тихо, не му бе останал глас.

          Миглите на жената трепнаха и тя бавно отвори очи за малко, колкото да види съпруга си. Не можеше нито да се усмихне, нито да помръдне, нито да каже нещо. Беше поела пътя към отвъдното. Очите й обаче излъчваха спокойствие, благост и смирение. Беше хубава, въпреки старостта.

          - Добре ли си, Кате? - зарадва се старецът. - Трябва да се държим, Кате! Само двамата си останахме. - гласът му затрепери и очите му се забулиха във влага.

          - Нямат ли близки? Деца, нямат ли? - обърна се младото момиче към санитарката.

          - Имат. Всичко имат. И деца и внуци, само че на кого са притрябвали. И двамата са над осемдесет. Тя от един месец е все така: ни мърда, ни шава... А чичо Антон е от другата къща на пансиона. В тая нямаше място, когато го настанявахме. Всеки божи ден идва при Катерина. Един ден не е пропуснал. Откъде взима сили - един Господ знае.

          Ненадейно старецът отпусна ръката на Катерина и затършува нервно из джобовете си. Най-после извади малко шишенце с розова есенция и напръска с нея възглавницата и косите на жена си. Правеше това като особен ритуал и по нещо напомняше свещеник, който кади богомолец с тамян. Изведнъж тясната, спарена стаичка се преобрази. Вече ухаеше на рози. Старецът прибра шишенцето в джоба си и отново прегърна ръката на Катерина. Беше спокоен. Мълчеше и нежно гледаше затворените ѝ очи.

          Може би преди години Катерина и Антон са имали неразбирателства. Може би са се ревнували или пък изпадали в пълно безразличие. Може би... Сега старостта ги бе свързала отново и обичта им бе като че ли по-силна и от тази на първовлюбените. Всеки от тях оприличаваше света със съществуването на другия. Това им бе останало.

          - Кате, - продума старецът - трябва да тръгвам вече. Утре, живот и здраве пак ще намина.

          Той положи ръката на Катерина върху одеялото, помилва я за последен път и взе патериците.

          - Да ти помогна, чичо Антоне? - попита санитарката.

          - Не, не. Аз сам!

          Чичо Антон се надигна на патериците си и тръгна. Пристъпваше с десния крак, после придърпваше левия, спираше да си почине и пак пристъпваше с десния, придърпваше левия, спираше да си почине... Натисна дръжката на вратата и преди да излезе се обърна към Катерина. Тя открехна клепачи. Погледите им се прегърнаха. Старецът прекрачи прага, санитарката хлопна вратата след него, а Катерина закрехна клепачи.

          След седмица на катерининия креват лежеше друга старица. Катерина беше починала.

          - Как е сега, чичо Антон? - попита младото момиче, което отново бе дошло на свиждане.

          - Как? - отговори санитарката. - И той си отиде още на другия ден. Веднага след Катерина.

          Младото момиче поклати глава.