Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни хора”.
По стълбите на една от старите къщи се изкачваше прегърбен, свит от две човек. Краката му не го държаха и той се опираше на патерици. Лицето му бе скрито в бръчки, а кожата - потъмняла, изсъхнала и отпусната. Старческите очи мъждукаха едва-едва, подобно огънчета на две догарящи кандила.
Хора, дошли на свиждане минаваха покрай прегърбения. Някои го оглеждаха със съжаление, други изобщо не го забелязваха. Човекът се спираше, изчакваше да минат посетителите и отново поемаше нагоре. Бавно, мъчително, стъпало след стъпало. Най-сетне се добра до последния етаж и открехна вратата на крайната стая. Някаква санитарка скочи да го подкрепи, но той отказа помощта ѝ. Поздрави обитателите на стаят ...