ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
19 мар. 2015 г., 18:15  

Сърцето още мъничко за теб тупти 

  Проза » Другие
1247 0 8
3 мин за четене

                             Сърцето още мъничко за теб тупти.


… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбрах - Сърцето – няма го... къде е – то ли си отиде, аз ли го отпъдих, какво… по дяволите…
Ще го търся – да, странно но ми е добре… не чувствам, не боли, не страдам… но като ми мине – как пък ще се радвам, как ще се смея, как ще казвам „заболя ме сърцето от любов, сви ми се сърцето от жал…”, - не, определено ще ми трябва – може би не днес, но утре... по-нататък…
Скочих... първо обичайните места - до мен, върху леглото, на бюрото... - не - няма го…
Изскачам навън – оглеждам се, магазина, будката за вестници, спирката,… не.
Няма го никъде... ще звъня на – кого? – приятели…”Не, не съм”, „как можа да си помислиш”, „откъде на къде”, „абе к’во говориш”… Не! - Трябва да е тука… мисли... къде, къде… Не съм го загубила – заминало си е… На гарата – перона - празен, няма го – автогара – също, може би на автостоп… къде ти... кой ще го качи - такова мъничко едно - обикновено, дали не е решило туй сърце „хоп и на терминал 2” – няма ще го върнат – то е топло – ще помислят че е болно- а и къде ти – паспорт, багаж едва ли има тоз кураж?... Откраднато е… крадец у дома – неее, - щях да разбера, болно е – на доктор може би – кой ли му е пък джи пи, Господи, как все най- лошо през ума на мене ми минава – може би се забавлява – дискотека, театър, луна парк… търсих… от него няма даже чарк... Как да разбера… Ще се прибера – може би ме чака у дома – добре, че отсъства то сега иначе ако чувствах не с сърце а със ума – щях направо да умра. Оклюмах – добре, че помня как става това – нали го няма, не мога даже да съм тъжна – ще трябва да се науча да я карам без сърце… може би ще имитирам чувствата добре... кой ще забележи – що народ си е така – сякаш въобще не ползват те сърца… Трябва да си спомням мнооого: как се смея от сърце, как дарявам от сърце, как… …- и си викам - чакай тука да завия по-напряко до дома, и пред павилиона за цветя – гледам – сърцето ми се свило, и на опашка за цветя се наредило- махвам и приклякам – Хей, акъла ми изкара... как си стигнало до тука и какво сред букетите ти дириш – А то ми тихо отговаря – Ех, сърце понякога изгаря от копнеж – да му подарят букетче от цъфтеж, и се престраших и ето тук се наредих - за теб букет аз подредих – щях да ти го поднеса – но някак съм без пукната пара…не че те коря, но напоследък за мен да мислиш спря, в битки хвърляше ме диви, раздираше ме с воплите горчиви, опитваше да ме отровиш в свойта злъч, и никакъв за мене светъл лъч, после ме зарязваше нехайно – хем знаеш - щастието е нетрайно, ето снощи как едва не ме удави – толкоз сълзи - кой с тях може да се справи?!… Та какво сърце да прави – стана и реши – хайде досегашното ще го забрави – та букет за тебе тръгна да направи – ти какво реши – твоето сърце те изоставя – Каак! - Не знаеш ли, сърцето никога човека не забравя, и…, ако нявга то реши -веч за теб да не тупти – с него тръгваш си и ти, даже първо си отиваш ти – сърцето още мъничко за теб тупти!
Р. ПърваНова

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Идейно, интересно, приятно четиво
    Много ми хареса
  • Благодаря Ви, Антоан!
  • Много благодаря, Ели! Поздравявам те и аз!
  • Не бях те чела, Рени, признавам.
    Добре, че се отби при мен, та погледнах в профила ти.
    Този текст ме изненада радостно - и като находка, и като стил.
    Поздрави!
  • Благодаря, Дани! наистина, без римата съм за никъде та затова и проза свястна не умея, тъкмо я започна и почвам да римувам и затуй все тъй си ги редувам, стъпка две от думи прозаИчни и хоп отново думите редя си ги римични!Благодаря за комплиментите! Прегръдка!
  • Сърцето ми за миг поспря...а после хукна, полудя, да дири сродната душа!
    Хеееей, почакай, къде така? Да не мислиш, че е само една!
    Рени заразих се от твоята римувана проза. Изключително рядко ми се случва. Бях впечатлена преди време как редиш на прима виста ритмични коментари.
    Комплименти за този текст! Открадна ми сърчицето за миг
  • Ачо, благодаря, наистина за втори път днес!Поздрав!
  • УАУ за втори път днес направо ме разби!Чак сърцето ме боли!Ама то да знаеш е така болно то е от тъга!Че народа във мизерия живее за сърдечна ласка той копнее!
    Много съжалявам за временната ти раздяла със сърцето!Но се радвам че сте намерили правилно решение за вас цялата !Найстина много ми хареса ,доста потъгувах докато си го намериш...Но сега съм УАУ!Аз имам един стих посветен на сърцето! Поздравявам те за истинското преживяване докато го четях!До нови!!!
Предложения
: ??:??