Сърцето още мъничко за теб тупти
Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбрах - Сърцето – няма го... къде е – то ли си отиде, аз ли го отпъдих, какво… по дяволите…
Ще го търся – да, странно но ми е добре… не чувствам, не боли, не страдам… но като ми мине – как пък ще се радвам, как ще се смея, как ще казвам „заболя ме сърцето от любов, сви ми се сърцето от жал…”, - не, определено ще ми трябва – може би не днес, но утре... по-нататък…
Скочих... първо обичайните места - до мен, върху леглото, на бюрото... - не - няма го…
Изскачам навън – оглеждам се, магазина, будката за вестници, спирката,… не.
Няма го никъде... ще звъня на – кого? – приятели…”Не, не съм”, „как можа да си помислиш”, „откъде на къде”, „абе к’во говориш”… Не! - Трябва да е тука… мисли... къде, къде… Не съм го загубила – заминало си е… На гарата – перона - празен, няма го – автогара – също, може би на автостоп… къде ти... кой ще го качи - такова мъничко едно - обикновено, дали не е решило туй сърце „хоп и на терминал 2” – няма ще го върнат – то е топло – ще помислят че е болно- а и къде ти – паспорт, багаж едва ли има тоз кураж?... Откраднато е… крадец у дома – неее, - щях да разбера, болно е – на доктор може би – кой ли му е пък джи пи, Господи, как все най- лошо през ума на мене ми минава – може би се забавлява – дискотека, театър, луна парк… търсих… от него няма даже чарк... Как да разбера… Ще се прибера – може би ме чака у дома – добре, че отсъства то сега иначе ако чувствах не с сърце а със ума – щях направо да умра. Оклюмах – добре, че помня как става това – нали го няма, не мога даже да съм тъжна – ще трябва да се науча да я карам без сърце… може би ще имитирам чувствата добре... кой ще забележи – що народ си е така – сякаш въобще не ползват те сърца… Трябва да си спомням мнооого: как се смея от сърце, как дарявам от сърце, как… …- и си викам - чакай тука да завия по-напряко до дома, и пред павилиона за цветя – гледам – сърцето ми се свило, и на опашка за цветя се наредило- махвам и приклякам – Хей, акъла ми изкара... как си стигнало до тука и какво сред букетите ти дириш – А то ми тихо отговаря – Ех, сърце понякога изгаря от копнеж – да му подарят букетче от цъфтеж, и се престраших и ето тук се наредих - за теб букет аз подредих – щях да ти го поднеса – но някак съм без пукната пара…не че те коря, но напоследък за мен да мислиш спря, в битки хвърляше ме диви, раздираше ме с воплите горчиви, опитваше да ме отровиш в свойта злъч, и никакъв за мене светъл лъч, после ме зарязваше нехайно – хем знаеш - щастието е нетрайно, ето снощи как едва не ме удави – толкоз сълзи - кой с тях може да се справи?!… Та какво сърце да прави – стана и реши – хайде досегашното ще го забрави – та букет за тебе тръгна да направи – ти какво реши – твоето сърце те изоставя – Каак! - Не знаеш ли, сърцето никога човека не забравя, и…, ако нявга то реши -веч за теб да не тупти – с него тръгваш си и ти, даже първо си отиваш ти – сърцето още мъничко за теб тупти!
Р. ПърваНова
© Ренета Първанова All rights reserved.
