Същественото е невидимо за очите - 8

  Защо не прочетох в очите на Къде Ми Е ЧукЪТ исканите 50 лева?
   Защото друго ме тресеше в момента.
  Приключваше обяда ориз с горски гъби. Изведнъж забелязах нещо подозрително – МЕСО! “Няма грам месо в манджата, не бой се”, ме уверяваше при поканата Къде Ми Е ЧукЪТ.
  - Какво се изцъкли? А-а, малко пилешко месо. Съвсем малко. То е чисто – бяло месо. Нали няма нищо лошо?
Ако имах пищов в този момент, щях – БАМММ – и край!
Два дни по-късно на Къде Ми Е Чукът се случи случка…
   А пък на мен - следната: “за мое добро” и за добро на Дучето, Аз Две Деца Съм Отгледала, беше сложила пилешки бульон в манджата. “Лекарите препоръчват разнообразна храна”, беше едно от обясненията. Не извинение!
   Такива мисли ме спохождаха в този януарски съботен ден, обикаляйки леко заснежените баири на Орешака. И всички вегетариански проблеми бяха свързани с храненето и отглеждането на Анди-Квадратно Слънчице.
   Бях си поставил за цел да намеря гъби по това време на годината и да покажа на местните, че те виреят при всякакви условия. За последен път го доказах на 21 декември. По-важната цел бе достигане на Омагьосаната къща. Не по ливадата, а обходно, отгоре-надолу през баирите.
   Третото посещение, знаех, ще завърши с пълен успех.
  - Не тръгвай сега, днес е събота и гората е пълна с ловци. Те първо стрелят, после… – предупреди ме Едно Време Беше Друго Нещо – дядото на Квадратно Слънчице.
   Той по принцип възпираше всяка инициатива, така че не го послушах. Ден, два преди това ми бе разказал страховита история: един Мръсен Циганин-квартирант утрепал с тесла собственика на къщата за 5 лева. Мръсен Циганин не доживял следващата зора. Според обществената тайна, местната Ку-Ку Клан-Недоклан организация му помогнала да се самоудави в Черни Осъм.
   Да бях се вслушал поне във възпиращия рев на Квадратно Слънчице…
   Свирках си Болеро на Равел и си пеех отвреме-навреме:
там-хипопотам-хипопо там-там
там-хипопотам-хипопо там-там
   По някое време вятъра се усили и кучето в мен се озъби. Вече се спусках към Къщата – последната цел.
   Тогава ги видях.
   Ловците. С капаци дори на задните части.
   В озверените им очи съзрях убийците на Мръсен Циганин.
   Дали разбират от Болеро и Равел:
тук- хипопотук-хипопо тук-тук
тук-хипопотук-хипопо тук-тук
   Стреляха напосоки, по-скоро от страх. Подмятаха празни дамаджани, а цветът на червеното вино се бе пренесъл на лицата им.
   И стреляха. Пълзяха към мен: два метра нагоре, един надолу. И стреляха. Нямаше да ме чуят.
   Кучето-Влък в мен се озвери. Та-кааа ли!
   Започнах да вия като Влък. Ехото ми дойде на помощ. Отскубнах едно сухо дърво и заудрях с него наоколо. Сякаш от небето ми падна една тенекия. Разтресах я и прозвуча зловещ флексатон. Ехото ми дойде на помощ. Избутах към тях всички камънаци, които се изпречиха пред очите ми…
   Спряха се едновременно. Всеки видя страхЪТ си, отразен в очите на другия. Като по команда се обърнаха и побегнаха. Единият дори изпусна пушката си. Понечи да се върне, да я вземе, но тя се хързулна в друга посока.
   Вече бях подсигурил достъпЪТ. Омагьосаната къща ме очакваше. Влезнах напето, с пушка в ръка, като Бел Човек.
   ………………

   Няколко часа по-късно влезнах в кръчмата на Черния Смарт. Като по команда, пет-шест души си по-надигнаха задниците от пейките и втренчиха поглед в мен.
  - Я внимавай – стани, МИРНО!!!! – извиках. Те изпънаха гърди. – Браво, Юнаци, големи ловци сте! Голям Глиган сте ударили!! – и посочих чиниите им, където се мъдреше закланото прасе на комшията Къде Ми Е ЧукЪТ.
  Ръкувах се най-приятелски с всеки един. Първосигналното в тях беше толкова силно настръхнало, че трябваше и с езика на пръстите, и с усмивка да им покажа, че няма да ги издам. Дори за Мръсен Циганин.
   – Намерих тая пушка, приберете си я… Кой ша черпи една бира?
   Получих хиляда предложения.
   В този момент влезе Черния Смарт и с един поглед разбра всичко. Той беше неофициалния губернатор на Конски Дол отсам Камен Мост и просто бе длъжен да владее положението.
   Смигам му и му свиркам. Маговете все трябва да имат някакви опознавателни знаци, запазени от хилядолетията.

Дил хи-по-по-дил, хи-по-по дил-дил
Дил хи-по-по-дил, хи-по-по дил-дил

   Същата вечер заведението надхвърли с 200-300 лева оборотЪТ.

Същественото е невидимо за очите - 8

Свързани произведения

Комментарии

Предложения