6.02.2005 г., 23:21

Същественото е невидимо за очите - 8

1.4K 0 0
3 мин за четене


  Защо не прочетох в очите на Къде Ми Е ЧукЪТ исканите 50 лева?
   Защото друго ме тресеше в момента.
  Приключваше обяда ориз с горски гъби. Изведнъж забелязах нещо подозрително – МЕСО! “Няма грам месо в манджата, не бой се”, ме уверяваше при поканата Къде Ми Е ЧукЪТ.
  - Какво се изцъкли? А-а, малко пилешко месо. Съвсем малко. То е чисто – бяло месо. Нали няма нищо лошо?
Ако имах пищов в този момент, щях – БАМММ – и край!
Два дни по-късно на Къде Ми Е Чукът се случи случка…
   А пък на мен - следната: “за мое добро” и за добро на Дучето, Аз Две Деца Съм Отгледала, беше сложила пилешки бульон в манджата. “Лекарите препоръчват разнообразна храна”, беше едно от обясненията. Не извинение!
   Такива мисли ме спохождаха в този януарски съботен ден, обикаляйки леко заснежените баири на Орешака. И всички вегетариански проблеми бяха свързани с храненето и отглеждането на Анди-Квадратно Слънчице.
   Бях си поставил за цел да намеря гъби по това време на годината и да покажа на местните, че те виреят при всякакви условия. За последен път го доказах на 21 декември. По-важната цел бе достигане на Омагьосаната къща. Не по ливадата, а обходно, отгоре-надолу през баирите.
   Третото посещение, знаех, ще завърши с пълен успех.
  - Не тръгвай сега, днес е събота и гората е пълна с ловци. Те първо стрелят, после… – предупреди ме Едно Време Беше Друго Нещо – дядото на Квадратно Слънчице.
   Той по принцип възпираше всяка инициатива, така че не го послушах. Ден, два преди това ми бе разказал страховита история: един Мръсен Циганин-квартирант утрепал с тесла собственика на къщата за 5 лева. Мръсен Циганин не доживял следващата зора. Според обществената тайна, местната Ку-Ку Клан-Недоклан организация му помогнала да се самоудави в Черни Осъм.
   Да бях се вслушал поне във възпиращия рев на Квадратно Слънчице…
   Свирках си Болеро на Равел и си пеех отвреме-навреме:
там-хипопотам-хипопо там-там
там-хипопотам-хипопо там-там
   По някое време вятъра се усили и кучето в мен се озъби. Вече се спусках към Къщата – последната цел.
   Тогава ги видях.
   Ловците. С капаци дори на задните части.
   В озверените им очи съзрях убийците на Мръсен Циганин.
   Дали разбират от Болеро и Равел:
тук- хипопотук-хипопо тук-тук
тук-хипопотук-хипопо тук-тук
   Стреляха напосоки, по-скоро от страх. Подмятаха празни дамаджани, а цветът на червеното вино се бе пренесъл на лицата им.
   И стреляха. Пълзяха към мен: два метра нагоре, един надолу. И стреляха. Нямаше да ме чуят.
   Кучето-Влък в мен се озвери. Та-кааа ли!
   Започнах да вия като Влък. Ехото ми дойде на помощ. Отскубнах едно сухо дърво и заудрях с него наоколо. Сякаш от небето ми падна една тенекия. Разтресах я и прозвуча зловещ флексатон. Ехото ми дойде на помощ. Избутах към тях всички камънаци, които се изпречиха пред очите ми…
   Спряха се едновременно. Всеки видя страхЪТ си, отразен в очите на другия. Като по команда се обърнаха и побегнаха. Единият дори изпусна пушката си. Понечи да се върне, да я вземе, но тя се хързулна в друга посока.
   Вече бях подсигурил достъпЪТ. Омагьосаната къща ме очакваше. Влезнах напето, с пушка в ръка, като Бел Човек.
   ………………

   Няколко часа по-късно влезнах в кръчмата на Черния Смарт. Като по команда, пет-шест души си по-надигнаха задниците от пейките и втренчиха поглед в мен.
  - Я внимавай – стани, МИРНО!!!! – извиках. Те изпънаха гърди. – Браво, Юнаци, големи ловци сте! Голям Глиган сте ударили!! – и посочих чиниите им, където се мъдреше закланото прасе на комшията Къде Ми Е ЧукЪТ.
  Ръкувах се най-приятелски с всеки един. Първосигналното в тях беше толкова силно настръхнало, че трябваше и с езика на пръстите, и с усмивка да им покажа, че няма да ги издам. Дори за Мръсен Циганин.
   – Намерих тая пушка, приберете си я… Кой ша черпи една бира?
   Получих хиляда предложения.
   В този момент влезе Черния Смарт и с един поглед разбра всичко. Той беше неофициалния губернатор на Конски Дол отсам Камен Мост и просто бе длъжен да владее положението.
   Смигам му и му свиркам. Маговете все трябва да имат някакви опознавателни знаци, запазени от хилядолетията.

Дил хи-по-по-дил, хи-по-по дил-дил
Дил хи-по-по-дил, хи-по-по дил-дил

   Същата вечер заведението надхвърли с 200-300 лева оборотЪТ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...