Тримата братя вървяха по пътеката. Бяха близнаци, или поне родени в един и същи ден, но във всичко останало бяха различни. Първият беше ням, но имаше много проницателен поглед. Можеше да чете мисли и да споделя своите. Нямаше кой знае какво тяло. Обаче лицето му... Лицето му беше привлекателно, имаше някакво спокойствие в него. Сякаш бе чиста душа, а не човек. Той бе наследник на трона. След предателството на вуйчо си – сега цар на тези земи – бе останал без наследство и родители. Наистина тъжна история, но толкова несправедливост има по земята. Сега той бе повел своите братя, за да си върне трона. Най -големият брат бе майстор на лъка и действията. Той командваше останалите, негова бе волята – бе роден за цар. Истински и благороден владетел, но рано премахнат от трона. Вторият бе дребен, с очила и хитро лице. От малък се бе посветил на науката и магията. По - убедителен оратор от него нямаше. Наметнал черната мантия, той приличаше на дете, което си играе на магьосници. А третият? Той ...