10 мая 2024 г., 10:31

Сътворението 

  Проза » Рассказы, Юмористическая
241 2 4

Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…

Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стовари там, дълго го доутрепваха, после драха, рязаха, ядоха, ядоха, ядоха…

Е, налагаше се част от изяденото да се върне в природата…

Само че не му се клечеше така безцелно. Отдясно пещерната стена надвисваше застрашително, отляво течеше ручей. Нищо интересно…

А скучнооо…

И Щщд посегна към струпаната купчина, загреба и нанесе първата черта върху скалата…

Мамут, щраус, мечка… Като живи…

Така се роди изкуството…

 

 

 

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Е, те това е, утепа ме с лопатата за сняг 🤣
    Поздравявам те.
  • Коруба (Слав Коруба) - предвид матр'ялът от къде се сдобива, бих поспорила коя дупка е била на почит пещерата на к'во се е възприемала 🤣!
  • Първо, това се прави в пещера. Тя се възприема като вагина;
    Ритуал е, ходиш дълго пеша с факла. Слагаш дъмгата на племето. Какъв точно днес не е ясно, но факта че съществува дълго време и на огромна територоя говори , че тогава е бил разбираем;
    Качеството говори за дълга (хилядолетна ) традиция. Както в иконописта или негърската пластика. Вси8чко е отработено до стабилно качество.Наличието на детско участие подсказва,че за това художниците са се готвили от деца. Нещо като каста медиатори, пост предаван по наследство...
    Лайна има ама са на прилепите...
Предложения
: ??:??