10 мая 2024 г., 10:31

Сътворението

661 2 4

Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…

Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стовари там, дълго го доутрепваха, после драха, рязаха, ядоха, ядоха, ядоха…

Е, налагаше се част от изяденото да се върне в природата…

Само че не му се клечеше така безцелно. Отдясно пещерната стена надвисваше застрашително, отляво течеше ручей. Нищо интересно…

А скучнооо…

И Щщд посегна към струпаната купчина, загреба и нанесе първата черта върху скалата…

Мамут, щраус, мечка… Като живи…

Така се роди изкуството…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Коновски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Е, те това е, утепа ме с лопатата за сняг 🤣
    Поздравявам те.
  • Коруба (Слав Коруба) - предвид матр'ялът от къде се сдобива, бих поспорила коя дупка е била на почит пещерата на к'во се е възприемала 🤣!
  • Първо, това се прави в пещера. Тя се възприема като вагина;
    Ритуал е, ходиш дълго пеша с факла. Слагаш дъмгата на племето. Какъв точно днес не е ясно, но факта че съществува дълго време и на огромна територоя говори , че тогава е бил разбираем;
    Качеството говори за дълга (хилядолетна ) традиция. Както в иконописта или негърската пластика. Вси8чко е отработено до стабилно качество.Наличието на детско участие подсказва,че за това художниците са се готвили от деца. Нещо като каста медиатори, пост предаван по наследство...
    Лайна има ама са на прилепите...

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...