May 10, 2024, 10:31 AM

Сътворението

658 2 4

Пещерният още не човек Щщд спря и се замисли. Нещо му се правеше, но какво…

Сети се, размота кожите около бутовете си и клекна. Трябваше да се разтовари. Тежък ден беше – гониха косматия носорог през две долини, замеряха го с камъни и дротици, накрая го примамиха към пропастта, а когато оня се стовари там, дълго го доутрепваха, после драха, рязаха, ядоха, ядоха, ядоха…

Е, налагаше се част от изяденото да се върне в природата…

Само че не му се клечеше така безцелно. Отдясно пещерната стена надвисваше застрашително, отляво течеше ручей. Нищо интересно…

А скучнооо…

И Щщд посегна към струпаната купчина, загреба и нанесе първата черта върху скалата…

Мамут, щраус, мечка… Като живи…

Така се роди изкуството…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Коновски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
  • Е, те това е, утепа ме с лопатата за сняг 🤣
    Поздравявам те.
  • Коруба (Слав Коруба) - предвид матр'ялът от къде се сдобива, бих поспорила коя дупка е била на почит пещерата на к'во се е възприемала 🤣!
  • Първо, това се прави в пещера. Тя се възприема като вагина;
    Ритуал е, ходиш дълго пеша с факла. Слагаш дъмгата на племето. Какъв точно днес не е ясно, но факта че съществува дълго време и на огромна територоя говори , че тогава е бил разбираем;
    Качеството говори за дълга (хилядолетна ) традиция. Както в иконописта или негърската пластика. Вси8чко е отработено до стабилно качество.Наличието на детско участие подсказва,че за това художниците са се готвили от деца. Нещо като каста медиатори, пост предаван по наследство...
    Лайна има ама са на прилепите...

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...