Когато се събуди, в съзнанието му звучеше „Свято“ на P.I.F. Излежавайки се, той се замисли за различни моменти, изпълнили живота му от миналия декември досега. Обзе го тъга. Стана от леглото, облече се, изми зъби и сложи маската. Всяка емоция по лицето му изчезна и той беше готов за новия работен ден.
Този ритуал се повтаряше почти всеки ден, от началото на есента до сега. Единствената разлика бе в песента и вида на емоцията, с която се дегизираше. Понякога се замисляше кога е започнал целият маскарад, друг път се чудеше коя е най-подходящата маска за него. Разсъждаваше кой е той в оригинал, изгубен измежду всички тях. Но беше реалист и знаеше, че почти всеки от съгражданите му носеше сходно „чуждо лице“ върху своето. Понякога му доставяше интерес да ги разгадава, друг път се отвращаваше от фалша на всичко това, а в някои специални случаи се опитваше да свали своята маска и да помогне на отсрещния човек да направи същото.
Напът за работа минаваше през едно магазинче, от което си купува ...