Там, където изчезват гръмотевиците
Горчива тишина покълваше в очите на нощта...Песента на щурците изведнъж се смеси със студения дъжд и замря. Четири светкавици, като котешки нокти раздраха небето и после изчезнаха. Гърмът не дойде, забави се..., като че ли нощта го погълна... Сълзите на Зевс се стичаха по капчуците. Някой беше откраднал златните му барабани и сега мълниите му не разтърсваха земята с оглушителният си тътен. Какво ще бъде една светлина, ако няма звук? И най-красивата птица без глас е просто едно украшение без душа. Щастието на "богатите", което се навива на пружина и има часовников механизъм.
,,В началото бе словото" и Бог каза ,,Да бъде светлина..." Ако думите са преди Бог, това значи ли, че чрез тях може да го достигнем, да го намерим, да бъдем като него? Ами ако всяка дума и звук се окажат пароли за други измерения...? Местата, където мечтите и страховете ни се сбъдват. Където сънищата се живеят, а животите се сънуват. Там, където изчезват гръмотевиците...
ЛЮДМИЛА СТОЯНОВА
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Lyudmila Stoyanova Все права защищены
