Там, където се ражда дъгата...
На самата граница между земята и небето, по полето, застлано с дантела от нежно зелена, мека като коприна, трева, се полюшват от лекия полъх на вятъра невиждани в други светове цветя-души, които при живе са били ветрила.
Тук няма зими и студени, пронизващи ветрове, не вали сняг и не вилнеят гръмотевични бури. Тук денят сменя ноща, нежно отмятайки избродираното със звезди покривало, за да докосне леко със слънчеви лъчи рамото на заспалата тъмна красавица.
Ласкавият летен ветрец отнякъде донася едва доловима музика на нега и мечти. Под изящните звуци цветята танцуват и разпервайки нежни венчелистчета, сякаш крила, те излитат, за да посрещнат изгрева в небето. А над полето започва тихо да ръми дъждец.
Всичко в този свят си има душа, сътворена от богове, демони или хора. Всичко е одушевено: камъчетата в реката, прашинките крайпътен пясък, тревичките в полето, каменната купа за измиване на ръцете, ръчно тъканият пояс с орнаменти, тънкият сърп на луната, видим ...