13 мар. 2014 г., 17:14

Тарикат на свободна практика

998 0 5
2 мин за четене

Тарикат на свободна практика

 

     С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.

     По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо не може да спре устрема на съвременния нашенец, когато се развихри. В речта си де, инак трудно ще го помръднеш към дело, което не му носи многократно и многопарично величие.

     Един такъв се появи във фирмата за метални изделия на баща ми. Ходех там понякога през почивните дни да го замествам – той караше още с бригадирски ентусиазъм, но годините му подсказваха, че понякога и той се нуждае от почивка. Как неговият младежки устрем се вписваше в този изкривен ренесансов капитализъм не зная, но клиенти идваха и той оцеля през бурите.

     Та идва тарикатът в мое присъствие и поръчва метална врата за някакво етажно помещение – обща собственост в техния блок. Искал и той с нещо да се представи пред съседите, пък и да направи малко бизнес. Остави размери. След два дни минал, платил, натоварил и си заминал.

     При следващото ми „дежурство” (не ми се струва да е случайно), ето го отново пред мен. Решен да прави рекламация, защото вратата излязла с десет сантиметра по-широка и не могъл да я вмести в отвора. С голяма мъка открих чертежа (сега някои му викат проект) на вратата. Оказа се свит на топка в горивната камера на дървената печка за отопление. Добре, че беше лято и че познавам навиците на моя родител. В онези времена се държеше все още повече на действие, отколкото на някаква досадна скучна бумащина. Последната се вихреше (че и сега) по правило, в институциите. Там където корифеите на мисълта и мързела определяха значимостта на човешката душа според утайката на сутрешното си кафе.

     Какво тук значи някакъв си чертеж! Още докато го разгъвах, тарикатът промени изражението си, стана по-сговорчив и сам си призна, че е взел размерите от горния етаж, като си мислел, че те са еднакви. Да бе, това да не ти е някой японски строител, че да ти спазва стандартите! Усетил се тогава нашият, че се е оплескал и решил да пробва – ако мине, мине.

     Извъртя още две-три умни лакърдии и си тръгна по пътя с обещания за нови поръчки.

     Повече не го видях.

 

22.12.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прочетох те..спомних си минали неща Поздрав!
  • "Сиромах човек - жив дявал" - народна поговорка.
    Различна е бедността,финансова, морална, стойностна...и т.н.

  • "Там където корифеите на мисълта и мързела определяха значимостта на човешката душа според утайката на сутрешното си кафе."
    Аплодисменти!
  • Усетил се тогава нашият, че се е оплескал и решил да пробва – ако мине, мине. Ами, то си е така! Ако мине, мине! Поздравче!
  • Нашенецът си е такъв, първо пробива с "ако мине номерът", после бръква дълбоко нейде из пазвата си, за да търси проядената си ценността система... Харесах!

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...