Тарикат на свободна практика
С пукването на демокрацията се навъдиха много бизнесмени. От преди си имахме разни тарикати, но сега можем да се радваме на една нова категория : бизнес - тарикатите.
По принцип, българинът разбира от всичко, но най-вече на думи. Футбол, политика, варене на ракия – нищо не може да спре устрема на съвременния нашенец, когато се развихри. В речта си де, инак трудно ще го помръднеш към дело, което не му носи многократно и многопарично величие.
Един такъв се появи във фирмата за метални изделия на баща ми. Ходех там понякога през почивните дни да го замествам – той караше още с бригадирски ентусиазъм, но годините му подсказваха, че понякога и той се нуждае от почивка. Как неговият младежки устрем се вписваше в този изкривен ренесансов капитализъм не зная, но клиенти идваха и той оцеля през бурите.
Та идва тарикатът в мое присъствие и поръчва метална врата за някакво етажно помещение – обща собственост в техния блок. Искал и той с нещо да се представи пред съседите, пък и да направи малко бизнес. Остави размери. След два дни минал, платил, натоварил и си заминал.
При следващото ми „дежурство” (не ми се струва да е случайно), ето го отново пред мен. Решен да прави рекламация, защото вратата излязла с десет сантиметра по-широка и не могъл да я вмести в отвора. С голяма мъка открих чертежа (сега някои му викат проект) на вратата. Оказа се свит на топка в горивната камера на дървената печка за отопление. Добре, че беше лято и че познавам навиците на моя родител. В онези времена се държеше все още повече на действие, отколкото на някаква досадна скучна бумащина. Последната се вихреше (че и сега) по правило, в институциите. Там където корифеите на мисълта и мързела определяха значимостта на човешката душа според утайката на сутрешното си кафе.
Какво тук значи някакъв си чертеж! Още докато го разгъвах, тарикатът промени изражението си, стана по-сговорчив и сам си призна, че е взел размерите от горния етаж, като си мислел, че те са еднакви. Да бе, това да не ти е някой японски строител, че да ти спазва стандартите! Усетил се тогава нашият, че се е оплескал и решил да пробва – ако мине, мине.
Извъртя още две-три умни лакърдии и си тръгна по пътя с обещания за нови поръчки.
Повече не го видях.
22.12.2013 г.
© Динко Всички права запазени