20 окт. 2008 г., 14:51

Те чакат 

  Проза » Рассказы
1278 0 10
5 мин за четене
Куфари, сакове, чанти, раници, торби. Автобуси. Пътници - пристигащи, заминаващи, чакащи. Посрещачи, изпращачи. За села и градове. В различни посоки. На запад, на юг, на север и изток, за България, Европа и Азия. Един пулсиращ нервен възел на града, където се срещат и разминават пътища и хора. Забързани нанякъде хора. Към своето утре, до което трябва на всяка цена да стигнат, минавайки точно от тук. Или към своето вчера, където ги чакат близки и спомени. Не обичам автогари и гари, където толкова често през живота ми неизбежно се налагаше да минавам и аз, бързайки нанякъде. Към моето утре или към моето вчера. На тези места хората кой знае защо по-често се разделят, отколкото се срещат. Дали разделите при заминаването са по-важни, отколкото срещите при пристигането? Едва ли, но неразбираемо защо хората някак неумело се радват. Дали само ми се струва или наистина е така, но когато тръгва автобус или влак, разделящите се винаги се целуват тъжни и помахват разплакани на някого вътре, който ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Все права защищены

Предложения
: ??:??