Те се завръщат
Нощта бавно се спускаше. Откъм върха на планината се чу рев на ранено животно.
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога досега не ги бе виждал. Само усещаше присъствието им в къщата, в гората, в съня му. Не знаеше какво представляват, нито откъде идват, нито защо. Единственото нещо, което знаеше за тях бе, че са там. Всяка вечер те слизаха от върха на планината и го навестяваха. Ето, че отново са тук същите смразяващи викове, поклащането на дърветата, ревът на вълци и тъмнината...
Някой отвори вратата на кухнята му, той дори и не помръдна. Том Бюмант живееше сам от 10 години. След малко се чу шум от течеща вода. Той отново не помръдваше. Те вече си бяха отишли, но ще се върнат, същите сливащи се с мрака създания, с които Том бе вече свикнал.
© Димо Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Абе, никой ли не вижда колко грешки има тука? Това автор, това редактор...
Сам усещаше присъствието им в къщата, в гората, в съня МУ (или в съня СИ?)
Те вече си бяха отишли, но ще се върнат...
или
Те си отидоха, но ще се върнат...
или
Те вече си бяха отишли, но щяха да се върнат...
Поразително е на какво малко разстояние се допускат толкова грешки.
БЪДИ ПРЕЦИЗЕН!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А за грешката, защото аз лично видях една грешка, която би могла да е "нарочна", не мога да коментирам. В доста стихове няма никакви препинателни знаци, помолих в лична поща за информация относно това, предполагайки, че аз не знам нищо по въпроса, но така и никой не ми отговори...
Поздравления!!!