17 мая 2019 г., 10:03

 Телеграма - втора част

1.8K 17 28

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

    Ето го и Охридското езеро! Охрид е накацал с къщите си току до брега му и се оглежда като кипра мома в бистрото му водно огледало!

     Пристигнахме надвечер и пламъците на залеза бяха в краката ни! Спряхме, запретнахме крачолите и потопихме в студените води на езерото изтръпналите от пътуването нозе... Едно живително облекчение и кротост разведри очите и душата ми! Една тиха благост настана като неуловим полъх пред величието на тази амалгама от несподелени чувства!

       Уж, ще ходим на погребение пък ни придойде една веселост. Някой от родата забрави ли, под някакви изначални чувства тихо затананика за "Биляна платно белеше на охридските извори!"... Погледнахме се един-друг и без капка смут запяхме и останалите! Но защо Боже, докато пеехме песента и сълзи топли и горчиви стегнаха гърлата ни и осиротялата тишината нахлу между нас... Останах с впечатлението, че докато пеехме, в края ми се счу тази хубава песен, като молитвен плач...

        Вярно, идвахме за погребение, но знаехме само адреса, никой от родата от България не беше толкова възрастен, че да беше някога посещавал къщата на братовчедите... Нашите бащи и майки, баби и дядовци вече ни гледаха оттам, където беше заминал и Самуил (Миле го зовяха галено, докато бяха живи родителите ни!)...

При тях щяхме след време и ние, кога Господ рече, да се запътим, но сега трябваше само да пойдем на адреса...Пък той като име познат: като тръгнеш по улица "Даме Груев"ще те изведе до площадн"Братя Миладинови" и там ще питаш некой как да стигнеш до един сокак, но нема къде него да фащаш, оти е заварден со дувар, ами леко у лево е улица "Свети Наум" и сте право у родата, она кукя де ми лафиш со нумеро четирийсет и четири, ни насочи един единоверец тамошен, зоват ме Курти, рече и с: Дал ви Бог здраве!, ни отпрати по предписанието. Само че, не знаел че наш Миле да е умрел, тъй рече, щото Миле пойде да работи още през и Титова Югославия в... Германия!

Той требе да е вече пенсионер, беше строител в Хамбург. Он май там се и ожени, щото тук овдовя млад...

       Хубава я втасахме! Ами телеграмата?!Беше от Северна Македония, Охрид и улицата същата!

        Бяхме се сгиздосали траурно, и сега ако излезе че Миле е в Германия?

 

Следва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

следваща част...

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...