Ето го и Охридското езеро! Охрид е накацал с къщите си току до брега му и се оглежда като кипра мома в бистрото му водно огледало!
Пристигнахме надвечер и пламъците на залеза бяха в краката ни! Спряхме, запретнахме крачолите и потопихме в студените води на езерото изтръпналите от пътуването нозе... Едно живително облекчение и кротост разведри очите и душата ми! Една тиха благост настана като неуловим полъх пред величието на тази амалгама от несподелени чувства!
Уж, ще ходим на погребение пък ни придойде една веселост. Някой от родата забрави ли, под някакви изначални чувства тихо затананика за "Биляна платно белеше на охридските извори!"... Погледнахме се един-друг и без капка смут запяхме и останалите! Но защо Боже, докато пеехме песента и сълзи топли и горчиви стегнаха гърлата ни и осиротялата тишината нахлу между нас... Останах с впечатлението, че докато пеехме, в края ми се счу тази хубава песен, като молитвен плач...
Вярно, идвахме за погребение, но знаехме само адреса, никой от р ...