– Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се най- вече на реакцията на присъстващите. Поклащаха глави и рамене в такт с мелодията, дори някои станаха да танцуват...Усмивките не слизаха от лицата им. Всички вече бяха на неговите години !В душите си ! Върнаха се в младостта си...
– Каня те на танц- Жаклин отправи поканата си към мъж, който през цялото това време стоеше на своя стол със странно неподвижни ръце и увиснали рамене - извинявай, не видях до сега болката ти...ръцете...как ги загуби? Може ли да седна тук?- възрастната дама седна на свободното място до него, след одобрителното му кимване с глава .
– На фронта...през войната...1944 година...не мога да забравя...пред очите ми е... стои все там...с години...
– Разкажи ми. Може да ти ...