Терапия - ч.3
– Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се най- вече на реакцията на присъстващите. Поклащаха глави и рамене в такт с мелодията, дори някои станаха да танцуват...Усмивките не слизаха от лицата им. Всички вече бяха на неговите години !В душите си ! Върнаха се в младостта си...
– Каня те на танц- Жаклин отправи поканата си към мъж, който през цялото това време стоеше на своя стол със странно неподвижни ръце и увиснали рамене - извинявай, не видях до сега болката ти...ръцете...как ги загуби? Може ли да седна тук?- възрастната дама седна на свободното място до него, след одобрителното му кимване с глава .
– На фронта...през войната...1944 година...не мога да забравя...пред очите ми е... стои все там...с години...
– Разкажи ми. Може да ти олекне...
– Беше червено! Червено от кръв...В далечината, по- близо до линията на хоризонта се виждаха приближаващите лодки и бомбите, които падаха върху тях... Тела, много човешки тела плуваха върху червените вълни...червени гребени и трупове...Тела...много, много тела идваха все по- близо до брега...с вълните...на части...Океанът не беше с бели гребени , а цветни...червени...от кръв...носеха ни трупове, разкъсани от бомбите, или удавени от ужаса...От стигналите здрави лодки до брега, изскачаха млади мъже с автомати , боеприпаси и много воля, за победа!За победа! И всички са млади! 18-десет , 20- десет годишни момчета...Всички! До един!...И аз бях един между тях...На пясъка имаше други...пак млади...някои от тях с още ненабола брада...проснати върху пясъка, без крака...с разчленено от мина тяло...с липсващо лице...с липсващи ръце...и аз бях един от тях... От бункера и танковете също се стреляше...без почивка...Улучените момчета нямаха време дори да извикат “ мамо“ или “ Господи“...Аз бях един между от тях... По долините и полята имаше мини и колове- капани “ Аспержи на Ромел“ им казваха. Бяха против пехотата и парашутистите... И аз бях между тях...
Пианистът продължаваше да свири! От залата бяха излезли всички, за обедна почивка! Само Жаклин и мъжът до нея си говореха. Той не чуваше разговора им, но усещаше, че става нещо...лично...в душите им...Свиреше отново Бах...най- трудните пасажи...без грешка...като в хипноза...
https://www.youtube.com/watch?v=ghTitIMtTCM
– Имаш ли си някой сега?...- след дълго мълчание попита дамата
– Не! Само спомена за едно момиче. Целуна ме. Подари ми картичка със снимка на Париж и ми каза “ Благодарим ви! Обичам те! “
Жаклин сложи ръката си върху протезата на възрастния мъж . Имаше усещането че ще я разтопи с горещината на своята длан...
– И ние с майка ми...в мазето...половин картоф...шепа ориз...ряпа и за месо...случайно хванат гущер...целия град беше с назъбени сгради...стъклата липсваха...покривите и част от стените- също...оцелелите като нас...озъбени от глад. мизерия и ужас...Не далече имаше концлагер. Казваха му “ Нацвайлер“. Там беше братчето ми...Видяхме го с майка...бяха много...в един вагон...телата им бяха нахвърлени...едно върху друго...с раирани дрехи...скелети,,,
По пътя до там, срещнахме и другите...виновните,,,бяха с изцъклени очи от умора и безсъние...взимали хапчета за смелост “ Первитин“- магичното хапче за кураж ...200 тона опиати...40 процента от световното производство на морфин и кокаин...без милост... 73 милиона жертви...49 милиона мирно население и 24 милиона военни...жертви!- и все по- тихо почти прошепна
– Аз бях това момиче което те целуна и ти даде за спомен картичка... като хиляди други...
Жаклин спря да говори...нямаше сили повече...
Гледаха се! В очите! Не забелязваха дълбоките бръчки по лицата си....Не виждаха побелелите си коси...Не виждаха и телата си, смалили се от годините...Търсеха се там...в очите...на тругия...
Беше се родила най- добрата терапия...Любовта!
– Ехо...тук съм... Жан- Пиер...погледни насам... тук съм... - размахваше ръце и подскачаше пред големите прозорци, в парка младата Жаклин.
– Седнете удобно на стола , дами и господа! Краката ви да са на пода, без да се допират...Изправете тяло, плътно до облегалката на стола...Затворете очи...вдишваме през носа...бавно, с корема, не с гърдите... задържаме въздуха...издишаме ... бавно...дишаме... И отново...дишаме...дишаме...
Край
© Румяна Друмева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Костадине, за посещението ти в 7- минутната “ Терапия“ ! Благодаря и за коментара! Дано никога не се пръкне нов Хитлер!
-
Остави ме без думи Руми,войната наистина е нещо ужасно,дай боже да има само любов по света.Поздрав за хубавата терапия.
-
Бени, мила! Благодаря ти и знай, че прегръдката е взаимна!
-
Заслужаваш адмирации! Прегръщам те!
-
Бениии, благодаря ти много, много, много!
-
Руми, изчетох и трите части на един дъх и се разплаках накрая... Видях всичко сякаш бях там... И почувствах!...
-
Благодаря, Безжичен! Удоволствието да бъде прочетен разказът ми, е мое! Благодаря, за отделеното време и коментара! Благодаря!
-
Хубав, интересен разказ, много добре написан.
-
Благодаря ти, Иржи! Радвам се, че разказът ми ти е харесал, а и не отминаваш музиката! Благодаря ти, от сърце!
-
Като финал много,много силно!А толкова обичам френските шансони,че ти благодаря за поместените,Руми!На другите пропуснах да ги сложа в "любими",ще се върна сега...
-
Младене, благодаря ! Благодаря!
-
Изключителен завършек! За това допринасят, както умело подбраните музикални произведения /в това число и песента на Едит Пиаф/, така и разказите за ужаса на войната. Допринася и експлицитно формулирания извод на авторката:
"Беше се родила най-добрата терапия...Любовта!"
Поздравление, Руми! Акордите на Бах се леят с божествена и космическа дистанцираност над непреодолимите недъзи на този свят, напомняйки ни, че сме мъничка част от несметната и велика хармония, която те въплъщават. Те са скрит призив да се издигнем час по-скоро над физическата си и духовна нищета. Ако имаме сили и желание за това! -
Благодаря Стойчо за “любими“, за коментара и отделеното време! Благодаря!
-
Внасяне на музикалните моменти въздейства емоционално!
С риск да повторя Мариана ще заявя, че любовта е в основата на физическото и духовното състояние на човека.
Поздравления, Румяна! -
Мариана, благодаря за коментара и отделеното време! Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
