4 мар. 2008 г., 16:20

Терзание преди смъртта

990 1 2
1 мин за четене



Седя седнала на ръба на парапета и търся смисъл в живота си. Вглеждам се във светлините на града, а те са така мъртви, едва блещукат в мрака. Вятърът ми нашепва за миналото, напомня ми за изгубеното щастие, за това, че някога можех да се усмихвам. Ах, как боли от тези спомени. Паднах от върха, на дъното се озовах. Загубих приятелите си, любовта си и животът ми стана безсмислен. Какво направих, нима аз бях виновна? Дали друг бе посегнал на моя свят? Не знам, вече нищо не знам. Изгубих се в безкрая сред мрака, сред тишината и болката. Чувствам се толкова изхабена, толкова изтъркана, като стара грамофонна плоча, въртяна милион пъти. Колко съм жалка само. Седя тук на ръба и плача, крещя от болка, с надеждата всичко да свърши, с надеждата отново да бъда щастлива. Не, това е вече само мечта, само далечен блян. Нима мъртвецът от гроба става, за втори живот жаден? Не, веднъж загинеш ли, не се възраждаш като феникс. Неспособни сме от пепелта за нов живот да се събудим. Аз отдавна съм мъртва, отдавна загубих всичко. Сега съм само черупка, бродеща ден и нощ. Аз съм просто развалина, осквернен и изоставен храм. Спасението е едно - във кратък полет от живота да си отида. Нека бъда слаба, но тази болка не мога да я изтърпя. Вече няма заради кой да живея, вече няма кой да скърби за мен. Майната му на всичко, отивам си. Изправям се на пръсти върху парапета и се отпускам назад. Сбогом, свят проклет, за последен път страдам. Усмихвам се и прегръщам своята смърт.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Амбър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гот! Чудя се как ли не започнах да чета нещата ти малко по-рано
  • Ами то... един побъркан тийнейджър какво да каже на друг, който пише за смъртта... МНОГО ЯКО. Пиша коментара си за друго - МНОГО ГОТИН НИК ИМАШ!

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...