Ти вярваш ли в доброто? Ако ли да, чети история позната. В най-слънчевия ден на най-красивата планина в най-тихия кът на земята се срещнали знанието и невежеството. Знанието, както винаги, излъчвало ярка топла светлина. Невежеството можело само да завижда, защото било толкова тъмно, по-тъмно и от нощта. Все пак, нощта често е огряна от красиви звезди. Невежеството имало желание на неговото чело да изгрее една голяма ярка звезда. Знанието знаело това, но не можело да помогне с нищо, защото невежеството било много упорито и инато и не се интересувало от мнението на другите. Срещата била сякаш предречена. Невежеството решило да уязви знанието и рекло:

- Ти светиш много ярко и ме заслепяваш.

- Защото имам толкова светлина, колкото слънцето може да подари на хората - отговорило смирено знанието.

-Аз вярвам само на себе си и не са ми необходими твоите мъдри слова - тържествено отговорило невежеството.

- Имало ли си някога мечта да научиш повече за всичко, което те заобикаля?

- Зная достатъчно. Единствено желая да имам пътеводна звезда - отговорило невежеството.

- Тази звезда ще я придобиеш, когато натрупаш знания, които ще те отведат по пътя на мъдростта.

За учудване на знанието, невежеството навело глава и се замислило, но не продължило разговора. Знанието продължило пътя си , за да отиде на среща с мъдростта и да поспорят за великите човешки съдби.