Jun 13, 2010, 7:36 PM

Теза

935 0 0
1 min reading

Ти вярваш ли в доброто? Ако ли да, чети история позната. В най-слънчевия ден на най-красивата планина в най-тихия кът на земята се срещнали знанието и невежеството. Знанието, както винаги, излъчвало ярка топла светлина. Невежеството можело само да завижда, защото било толкова тъмно, по-тъмно и от нощта. Все пак, нощта често е огряна от красиви звезди. Невежеството имало желание на неговото чело да изгрее една голяма ярка звезда. Знанието знаело това, но не можело да помогне с нищо, защото невежеството било много упорито и инато и не се интересувало от мнението на другите. Срещата била сякаш предречена. Невежеството решило да уязви знанието и рекло:

- Ти светиш много ярко и ме заслепяваш.

- Защото имам толкова светлина, колкото слънцето може да подари на хората - отговорило смирено знанието.

-Аз вярвам само на себе си и не са ми необходими твоите мъдри слова - тържествено отговорило невежеството.

- Имало ли си някога мечта да научиш повече за всичко, което те заобикаля?

- Зная достатъчно. Единствено желая да имам пътеводна звезда - отговорило невежеството.

- Тази звезда ще я придобиеш, когато натрупаш знания, които ще те отведат по пътя на мъдростта.

За учудване на знанието, невежеството навело глава и се замислило, но не продължило разговора. Знанието продължило пътя си , за да отиде на среща с мъдростта и да поспорят за великите човешки съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Джартова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...