Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се разделим, пък се срещнем с някои други и така си върви животът. А Ти? Какво толкова си ме впечатлил, че мине - не мине и пак се съберем. Имало е време, когато сме се разделяли за повече или по-малко време, но в края на краищата, пак се окажем в някаква необяснима симбиоза. И за да не си кривя душата, аз съм тоя, който подвие опашка и се връща при Теб. А на Теб пука ли ти дали съм тук, или ме няма - кой знае? Но поне никога не си ми обръщал гръб. Само не мога да разбера: кое е това, което ме кара да се чувствам добре, когато сме заедно. Ей, да не си ми направил някоя магия? Не е честно така! Като си помисля колко приятели имахме и преди години бяхме заедно всички, а сега почти всички се пръснаха ...