Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се разделим, пък се срещнем с някои други и така си върви животът. А Ти? Какво толкова си ме впечатлил, че мине - не мине и пак се съберем. Имало е време, когато сме се разделяли за повече или по-малко време, но в края на краищата, пак се окажем в някаква необяснима симбиоза. И за да не си кривя душата, аз съм тоя, който подвие опашка и се връща при Теб. А на Теб пука ли ти дали съм тук, или ме няма - кой знае? Но поне никога не си ми обръщал гръб. Само не мога да разбера: кое е това, което ме кара да се чувствам добре, когато сме заедно. Ей, да не си ми направил някоя магия? Не е честно така! Като си помисля колко приятели имахме и преди години бяхме заедно всички, а сега почти всички се пръснаха... Днес обаче почти никой не пита за Теб. То и за мен сигурно не питат, ама... Да, вярно, минава време, нещата се променят, хората се променят, традициите се променят, но тая нашата дружба... знам ли, като че си остава някаква константа? Понякога си ми омръзвал, да знаеш! Идвало ми е да избягам от Теб и да не се върна. И съм опитвал. Но Животът, някак иронично, така извърти нещата, че пак се съберем. Непреодолима орис ли, какво ли? Честно казано, не ми е зле с Теб, но като си помисля, че има къде по-добри варианти, се чудя на акъла си. То така е - като вземеш да се съобразяваш с някого, започваш да заприличваш на него. Като Те гледам такъв един спокоен, табиатлия, дружелюбен, гостоприемен, с мъдра осанка и като се погледна в огледалото, като че ли  откривам такива черти и у мен. Всъщност, Ти си много дяволит! Сигурен съм, че знаеш повече от мен, на каквато и тема да заговорим, но си трайкаш. Какво ли си мислиш?: "Я да видя какво знаеш ти и колко си научил, пък после ще разберем къде е истината." Минахме през какви ли не строеве, какви ли не икономики, какви ли не управници, но и двамата оцеляхме. Ако оцелеем и при тези, днешните, сигурно ще сме вечни - ха-ха. Хм, като гледам тия, последните, май ще се опитат да ни довършат. Нека се опитват! Тяхна си работа. Май не ти пука много-много. Но колкото и да се правиш на непукист, и на Теб ти личи. Посърнал си нещо! Оплешивял си! Няма ти го онова настроение и като че ли вече не можеш да се зарадваш така, както се радваше на всеки гостенин преди години. Поизкривил си се нещо, поизгърбил си се. Е-ех и Животеца му! Както и да е в края на краищата. Да става каквото ще, но вече знам, че ако Ти без мен си можеш, аз без Теб не мога. И може да си стар, неприветлив, занемарен, позацапан, раздърпан, но си ЕДИСТВЕН за мен. И ако имаш нужда от помощ и ако съм в състояние да ти я дам, няма и да се замислям. Поне докато дишам, ще те подкрепям, та дори и "благодаря" да не ми кажеш, защото съм сигурен, че когато настъпи мигът, ще си ме прибереш завинаги, защото Ти си - искаш или не искаш, моят РОДЕН КРАЙ!
  Откъде тая връзка, откъде тая любов, знам ли...