Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк
Жана влезе в заведението, за да се предпази от внезапно рукналия като река от небето дъжд. Тя беше красива жена на 24 години облечена в кожено яке със средно дълга права коса, ослепително бяла кожа, очи променящи цвета си от сапфирено синьо до смарагдово зелено в зависимост от светлината и настроението и, устни, които те подканяха да ги целуваш без да спираш.
- Заповядайте, седнете тук. – каза един господин от единствената свободна в малкото кафене маса.
- Да.... Благодаря Ви. – плахо отвърна тя приближи се и седна на стола.
- Така и така ще прекараме известно време заедно да Ви се представя, казвам се Димитър. – протегна той ръката си..
След като отминаха първите 15 минути на тягостно мълчание постепенно се заговориха, за дъжда, за движението, което не спира и така от дума на дума неусетно минаха часове, когато станаха д ...