Ти що са бийш, ма?*

  Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.

С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:

  - Къъъш! Къш! Чууумата да те тръшне дано...Туй дръвче от стрък съм го отгледала. 

 Обичаше да си пийва старицата, и след като прогонеше поредния натрапник- я някое пернато, я селско хлапе, бръкваше в пазвата си, и очите ѝ грейваха.

  - Ееех, Петре, Петре, де да беше жив, та да му седнем с тебе под сенките...

  Надигаше " патрончето" с огнена течност, избърсваше устата си с опакото на ръката си и чакаше поредния нарушител. Молеше се час по- скоро да се появи, щото си бе рекла: " Нарушител- глътка!"... Пък, ако се случеше да са двама или трима, удвояваше и утрояваше "дозата". Весело и леко ѝ ставаше на душата, и току се нагълчи- станало обяд.

 " Пак е имало много нарушители!"- Надникна през оградата дядо Иван и се усмихна. Петровица не се виждаше наоколо и бе сигурен, че отдавна се е опънала в одаята на хладно, замаяна от благата ракийка.

 "Ееех, Стояно, Стояно! Тъй те исках едно време, пък ти... Петър взе!"- Поклати глава старецът и бързо накъса няколко от сочните плодчета.

  Излизаше по някое време Петровица, поглеждаше към дървото, и селото екваше.

  " Сякаш ги е броила кайсиите!"- Подсмихваше се от съседния двор дядо Иван, а ароматът на грейналите плодове изпълваше устата му.

Кога дойде време за компоти, старицата се хвана за главата:

 - Крадците му, с крадци! Нищо не останало!...Да се задавите, дано! Да ви приседне! Хааайлази с хайлази!

  Напълни няколко буркана и седна под сайванта. После се усмихна и мустачките над горната ѝ устна потрепнаха.

"Хм! Че колко му трябва на човек да си разрежда ракийката?!...Догодина- повече!"

  Хвърли поглед към съседния двор и зърна стареца. След малко чу ударите на чукчето, дето забиваше с него колчето на шиленцето си.

  - Иванеее! Иване, що пак на моята поляна оставяш добичето...А кокошките ми?! Къде ще кълват трева сега?!

 "Еййй, проклета жена!...Все се яде с мен! Добре, че не я взех навремето!"- поклати глава старецът и продължи да забива колчето.

После усети как някой се стовари върху гърба му:

  - Да си махаш шилето, чу ли?- Изръмжа в ухото му Стояна.

  - Луда ли си, ма, Петровице?! Пияна ли?Акъла ми изкара!- Освободи се от " прегръдката" ѝ старецът.

  - Луда, не луда, пак при кмета отивам да се оплача, да знаеш! Опасе ми тревата краставото ти добиче...Едно яйце не са снесли кокошките ми.

 След час кметският наместник, младо момче на около тридесет прати да извикат стареца.

Щом влезе в кметството, зърна Стояна. Разположила се беше на стола и заканително поклащаше глава.

  Наместникът порови в шкафа си и извади някакъв лист.

  - Сега!- Поде той.- Разписване се пред мен, че слагате край на враждата си... Да се уважавате трябва! Който от вас 

 наруши споразумението, ще го докладвам в полицията.

  - Ама...- Забравих си очилата!- Подсмръкна Стояна.

  - То, и аз толкоз виждам, но щом трябва...Както кажеш, кмете.- Смотолеви дядо Иван.

Подписаха се и излязоха навън, а наместникът доволно се взря в листа.

" Хубаво е човек да пази непотребните бумаги! Добре, че нямам навика да изхвърлям ненужни документи."

После самодоволно се поглади по брадата и се усмихна: "Намерих им цаката!"

 Петровица и старецът се упътиха към вкъщи. 

  - Видя ли?- Измърмори тя.- Има правда.

  - Тъй, тъй!- Поклати глава той, задъхвайки се.

После поседна на пейката пред хоремага, а тя го последва.

"Ееех. Де да бях по- млад..."-Обърна очи към нея старецът..." Чепата- не чепата, още ѝ личи, че беше хубавица навремето!"

Стояна се бе взряла в краката си, и той плахо протегна ръка зад гърба ѝ.

Усетила дланта му върху рамото си Петровица подскочи като ужилена и звучно го зашлеви.

  - Ти що са бийш, ма?- Настръхна той!

  - Ами ти?! Ти...Що ми посягаш, бре?- Захвърчаха слюнки от устата на Стояна.

  - Що?! Не чу ли кмета, що рече? Да се уважаваме трябва!- Дълбокомислено отсече дядо Иван и се хвана за бузата.

"Ти що са бийш, ма?"- култова реплика от българския игрален филм "Тримата от запаса"