Серт жена беше Петровица. Като очите си пазеше кайсията до оградата на двора си. И дали от годините, дали заради чепатия си нрав, не даваше ни хлапе да откъсне от ароматните плодове, ни птица да клъвне от тях.
С часове стоеше с пръчката отдолу и току извисяваше глас:
- Къъъш! Къш! Чууумата да те тръшне дано...Туй дръвче от стрък съм го отгледала.
Обичаше да си пийва старицата, и след като прогонеше поредния натрапник- я някое пернато, я селско хлапе, бръкваше в пазвата си, и очите ѝ грейваха.
- Ееех, Петре, Петре, де да беше жив, та да му седнем с тебе под сенките...
Надигаше " патрончето" с огнена течност, избърсваше устата си с опакото на ръката си и чакаше поредния нарушител. Молеше се час по- скоро да се появи, щото си бе рекла: " Нарушител- глътка!"... Пък, ако се случеше да са двама или трима, удвояваше и утрояваше "дозата". Весело и леко ѝ ставаше на душата, и току се нагълчи- станало обяд.
" Пак е имало много нарушители!"- Надникна през оградата дядо Иван и се усмихна. Петровиц ...