Ти си моето Мечтание...

Реалността е толкова креслива, викаща, психоровеща... В нея съм един удавник. И не познавам това явление Любов... Изписвам го все с главна буква. От уважение, от непознатост, висота... Не ме допуска до Него да се докосна... Отдалече наблюдавам другите, на които е дало от себе си топлина...
Изолираност е моето име сега. Изписва се с тежки букви....

Ти си моето Мечтание...
Моето Ухание на Любов и трудност...

Сърцето си на тебе съм отдала. Ако ти е непосилна тежест, просто си върви. Захвърли го, както и предишните преди теб. Аз отдавна свикнах да боли...

От години познавам само вкусът на Самотата, Разочарованието, Егоизмът и Отчуждението...

Все хубави гозби... до насищане...