670301 (Павлина Гатева)
1387 361
14 янв. 2012 г., 13:20

Ти си поет, аз не съм 

  Проза » Письма
830 0 3

Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да знаеш колко се радвам всеки път, когато забравиш да говориш „така” и минаваш отсам стената, при мен. Тогава започвам да си фантазирам, че може би ти и аз не сме чак толкова абсурдни като съчетание.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • " че може би ти и аз" Това е достатъчно Поли.Браво!Да има винаги до теб и ТИ .
  • "Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи."
    В кратичко писъмце казваш толкова много... За разлика от господин Митов, аз считам, че напълно те разбирам. Няма смисъл от повече думи. Това писъмце е толкова поетично и докосващо и този, към когото е отправено, ще усети подтекста и ще се развълнува. Поздрав!
  • може би се допълвате?!
    поздрав!
Предложения
: ??:??