Ти си поет, аз не съм

14.01.2012 г., 13:20 ч.

Проза » Писма

831 0 3

Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да знаеш колко се радвам всеки път, когато забравиш да говориш „така” и минаваш отсам стената, при мен. Тогава започвам да си фантазирам, че може би ти и аз не сме чак толкова абсурдни като съчетание.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

vyatur (Аз)

2012-01-16T21:28:41+02:00

" че може би ти и аз" Това е достатъчно Поли.Браво!Да има винаги до теб и ТИ .
Eia (Росица Танчева)

2012-01-15T08:18:09+02:00

"Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи."
В кратичко писъмце казваш толкова много... За разлика от господин Митов, аз считам, че напълно те разбирам. Няма смисъл от повече думи. Това писъмце е толкова поетично и докосващо и този, към когото е отправено, ще усети подтекста и ще се развълнува. Поздрав!
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-14T19:18:30+02:00

може би се допълвате?!
поздрав!