Ти си поет, аз не съм
Да, все повече разбирам, че ти си „от тях”.
Този малко странен словоред – мислех, че е поза, а всъщност е виртуалната бариера между социалното и поетичното ти аз. Така свободно преминаваш през времена и същности. Вълнуваш и смущаваш, приласкаваш и лекуваш, успокояваш и люлееш – и то само с думи. Да знаеш колко се радвам всеки път, когато забравиш да говориш „така” и минаваш отсам стената, при мен. Тогава започвам да си фантазирам, че може би ти и аз не сме чак толкова абсурдни като съчетание.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
