Поетът достолепно седна на мястото си. Беше доказано име в гилдията, аплодисментите ги приемаше за нещо нормално, а и знаеше, че дикцията му допълнително подсилваше внушението при рециталите. Сега бе негов ред да слуша и затова, сложил си маската на внимателен слушател, се разположи удобно, преглъщайки дълбоко в себе си досадата от предстоящото...
В такива ситуации резонно изключваше слуховите си сензори и започваше професионалния оглед. Нямаше съмнение, че поредната порция наивни жени, повярвали в творческия си потенциал и хранени от истеричните отзиви из разните виртуални клоаки, ще се появят и тази вечер. Все нещо щеше да клъвне...
Мястото му беше точно тук! Всички знаеха името му, а то, съчетано с визията на благ мъдрец,, макар и (почти) без бели коси, а с все още атлетично тяло, бяха гаранция за успех! Стига да си заслужаваше, поредната еднодневка щеше да има щастието да изнесе рецитал, само и единствено на него... е, не точно в сферата на поезията...
Набелязаните цели бяха 3, но ...