Точното място на един поет

Поетът достолепно седна на мястото си. Беше доказано име в гилдията, аплодисментите ги приемаше за нещо нормално, а и знаеше, че дикцията му допълнително подсилваше внушението при рециталите. Сега бе негов ред да слуша и затова, сложил си маската на внимателен слушател, се разположи удобно, преглъщайки дълбоко в себе си досадата от предстоящото...

В такива ситуации резонно изключваше слуховите си сензори и започваше професионалния оглед. Нямаше съмнение, че поредната порция наивни жени, повярвали в творческия си потенциал и хранени от истеричните отзиви из разните виртуални клоаки, ще се появят и тази вечер. Все нещо щеше да клъвне...

Мястото му беше точно тук! Всички знаеха името му, а то, съчетано с визията на благ мъдрец,, макар и (почти) без бели коси, а с все още атлетично тяло, бяха гаранция за успех! Стига да си заслужаваше, поредната еднодневка щеше да има щастието да изнесе рецитал, само и единствено на него... е, не точно в сферата на поезията...

Набелязаните цели бяха 3, но едната автоматично сама се нулира - оказа се, че патката бе дошла в хотела с бодигард - в случая, явно, ревнив съпруг, нямащ доверие в изцяло духовните измерения на подобен тип мероприятия...

И имаше защо да се съмнява!

***

Коктейлът, след събитието, бе далеч по-динамичен от самото такова. Дамите, както обикновено, освен поезия показваха и доста плът, а кавалерите от братството усилено си търсеха нови Музи... пък дори и само за една нощ...

Единствено няколкото истински доайена, загърбили назад, в годините, плътското, усилено се бяха заели да търсят истината във виното, а и в по-далечните му алкохолни роднини...

Това определено също бе неговото място! Естествено, първо трябваше да изтърпи атаката на старата гвардия - а тя, винаги, бе страшно досадна! Тъй, като бе най-известната личност на партито, всяка бивша фея на словото, за съжаление, станала отдавна на вещица от архива, търсеше неговата компания. А трябваше и дипломация тук...

Предстоеше поредната му стихосбирка, а някои от дъртите брантии, си тежаха на мястото, като надгробни камъни. Положителните отзиви винаги бяха 1 плюс в повече...

- Извинете ме, дами - изкуствената му усмивка накара дори старческите колена да се разтреперят - но ще изляза за глътка вдъхновение. Нали знаете, така и не можах да се откажа от някои свои пороци... 

Заигравката с думите му донесе няколко палави погледа, а в същото време той вече вадеше дежурната си кутия Кент. Старият му лаф действаше безотказно!

Измъквайки се с достойнство, само след няколко крачки рязко се забърза. Проницателният му поглед не бе пропуснал подходящата възможност. За негов късмет и двете набелязани цели бяха излязли заедно, намерили, явно, обща тема за разговор и в плен на, може би, този му негов порок.

Още с излизането си в дворчето на хотела обиграният му поглед видя двете рокли - синята и червената, на една закътана сред храстите пейка, както и премигването на цигарите им.

- Момичета, ще извините ли нахалството на стария досадник, като обещавам, дадете ли ми огънче, ще се изпаря, като лунен лъч, с идването на зората...

Съвсем скоро трите цигари димяха в синхрон, а разговорът бе дори още по-хармоничен от дима, преплел извивките си в едно...

Поетът отново се почувства напълно на мястото си и, без те да усетят, пое контрол, както над темите, така и над емоциите им...

Школуванияг му глас, като диригентска палка ги караше да извисяват музикалните си гласове точно в диапазоните, на неговите желания. А когато изивявайки се, като изискан джентълмен, им предложи, виждайки, че им е доста хладно, да се върнат отново в шумотевицата на коктейла, и двете, напълно очаквано, отказаха.

Наистина си беше на мястото!

Все пак там нямаше как да продължат този разговор, в който той щедро цитираше класици (и клишета), уверяваше ги, че ще намерят своето място в поезията, и като цяло, даваше им цялата илюзия, която те имаха нужда да чуят, с богатството на един речник, оставил следи, които, знаеше го, времето нямаше как да заличи!

Тогава, съвсем невнно, дори и с притеснителен нюанс в израза, той ги покани в апартамента си, където да продължат, вече в комфортна и топла атмосфера, този, така ценен, за него, диалог. 

Русокосите прелестни главички се задвижиха едновременно положително.

***

С небрежна елегантност само 10 минути по-късно той им наля по чаша вино в чашите и вече обмисляше следващия си ход, когато телефонът досадно извъня. С творческа досада той погледна дисплея и тежко въздъхна.

- Да, няма проблем, идвам сега... нали знаеш как е, вдъхновение, забравяш всичко...

Изправи се неохотно и полуизвинително прошепна гърлено. 

- Извинявам се, дами, знаете как е... Бях обещал кратка реч за края на коктейла, а с вас, неусетно, времето дошло... Обаче до няма и половин час съм тук, не ме лишавайте от лиричното си присъствие, моля...

Този път мястото му не беше тук, а там, при двете горещи тела, но нямаше начин. Реномето си има цена!...

***

Точно половин час след това отново бе пред вратата на апартамента си, твърдо решен да действа вече по единственото важно! Тишината на стаята му подейства, като леден душ...

И тогава дочу стоновете от спалнята...

Доволната усмивка, като по магия, разкраси и без това красивото му, изваяно лице - беше на точното място, по точното време!

Сила си още една чаша вино, знаейки, че протакванто само ще засили преживяването вътре и си даде време точно, колкото една цигара. 

Вратата на спалнята беше заключена отвътре... а на почукването и зовящия му глас, отговориха само още по-страстни стонове...

С тежки стъпки поетът се насочи към нощния бар, а там, старите доайени на словото, надмогнали отдавна плътското, допиваха поредната си доза... и говореха само за това, което вече не можеха да правят...

И изведнъж... почувства, че накрая е открил своето Истинско място...

15.04.2025.