Денят ми беше опропастен с обикаляне по всякакви канцеларийки, пълни с плъхове, които се изживяват за божества. Реших да се разходя по централна улица на столицата. Не е лошо при положение, че клаустрофобията ми бе провокирана от малките кабинетчета преди това. В главата ми продължаваше да се върти въпросът „Кой е той?“
Както си ходя чувам зад мен потропване от копита. Твърде странно е да чуеш това сред лукса на разни бутици. Обръщам се и зад мен е беловласия старец, метнал се на едно бяло магаре и си вее с палмова клонка.
- Здравей!
Направих се, че не го чувам, за да не стана за смях сред тълпата, говорейки си с един луд.
- Спокойно, хората ме приемат за нещо нормално. Ето виж.
Поизправи се на магарето и извика:
- Здравейте хора, нека денят ви е щастлив!
Всички се обърнаха, но никой не му отговори. След това той се поклони на една силно гримирана снобка, сваляйки пластмасовия си трънен венец.
- Желая ви щастие, мадам.
Тя го погледна и измърмори:
- От кое щастие?
- Това в бутика отсреща. ...